Месец преди "Махала без име" да бъде отпечатана се наложи да прибегна до помощ от приятели, за да усетя предпочитанията им за визия на корицата на книгата. Падна се време, в което редакционният ни офис бе временно затворен заради поредната Ковид вълна. Само аз бях пощаден от вируса, но трябваше да си остана у дома. Не пропилях времето си.
След издаването на дебютната ми книга "Тополи по пътя" имах много поводи да се уверя, че историите, които разказвам, се попиват от четящите хора като техни лични преживявания. Честно казано, не очаквах книгата да се приеме така радушно. Напук на притесненията ми за евентуален провал, прочелите я многократно ме питаха (и все още го правят) кога ще излезе трета, а защо не и четвърта част.
Историята
Когато се отправя към едно заличено от географските карти село в баирите над Лъки, Петър дори не подозира, че скоро ще му се наложи да прогонва непознато старо зло, настанило се там нежелано и неканено от никого.
Роден съм през една знаменателна за поколенията ни година - 1968. Случило се е във Воденичане - едно съвсем обикновено село в необикновената Тракия.
Приятности
Издателство "Еклиптик" пожелава приятно четене на всички, които вече са поръчали и получили книгата.
Ако "Махала без име" е предизвикала интереса ти, хвърли един поглед и на предишната книга на Пенко Пенков - "Тополи по пътя".
